Замръзнал вятър…

Замръзнал вятър чука по прозореца
на тъмната ми стая,
съня ми гони, кани ме навън.
Не ми се става, само във съня си
не се страхувам
да съм истински и пак да съм.
Защо ми е замръзнал вятър,
защо ми е, каквото е било?
Във изказа си пак ще бъда кратък.
Преди да продължиш нататък,
си изясни какво, кога, къде, защо
и само тъй ще върнеш полета на вятъра.
Замръзналото е рисунка на стъкло,
сънят си тръгва, чака вятърът
и пак сме двама във едно…

С.И.
16.12.2014 г.
* * *

Замръзнал вятър… Нещо изживяно,
останало на прага на нощта…
Една усмивка – от любов пияна…
Една въздишка…И една сълза.

Замръзнал порив – някъде в душата ти,
до светлия ти ден недоживял…
В прозореца ти – сянка на разпятие,
посипано с кристалчета печал.

И сам избираш – тя да те прегърне,
заела мястото на любовта…
Или да тръгнеш… И да се завърнеш –
сам станал вятър, порив и мечта…

Весела Димова
17.12.2014 г.

Защото пред любовта и смъртта…

+++++

Не допускай в сърцето си скитника,
носещ в шепите късче небе.
Ще разцъфнат след него дърветата
и ще станеш отново дете.
Ще повярваш на думи прошепнати –
на любов и на вярност до гроб.
Ще тъгуваш, когато си тръгне
и ще легне над тебе покров.
Не допускай в сърцето си скитника –
той е скитник по плът и душа,
ще си тръгне и с него ще тръгнат
радостта, любовта и страстта.
И ще зейне вратата отворена,
ще обрасне сърцето в сълзи.
Но си струва да цъфнат дърветата –
и какво от това, че боли…

С.И.
12.12.2014 г.
* * *

Понеже поднебесните пътища
ти бяха тесни
трябваше да продължиш нанякъде
напред нагоре
да изчистиш мислите си
от сапунените мехури
на човешките заблуди
и раменете си да разтовариш
от товара на непоносимото
трябваше да захвърлиш болката си
долу в ниското
като ненужна дреха
защото пред любовта и смъртта
душите ни се изправят
разголени…

Весела Димова
12.12.2014 г.

"Полет" - снимка: Весела Димова

„Полет“ – снимка: Весела Димова

Ще помниш ли…

Когато от очите ми
поникне трева
и гърлото ми
забрави смеха.
Когато устните ми
станат прах
и забравят
какво е да целуваш.
Когато единственото,
което остане от мен,
е неразличимо от пръстта,
прегърни вятъра
и ще ме почувстваш…

С.И.
07.12.2014 г.

* * *

Аз нямам време
да пилея думи.
И обич да пилея
нямам време…
Застават сто живота
помежду ни.
Прегръщам вятъра…
И знам, че си до мене…

Весела Димова
07.12.2014 г.

* * *

Когато се завърнем
при нещата,
родени
от първичната утроба
на Космоса -
като земя и вятър,
вода и огън,
мрак и светлина,
когато се разпаднем
на частици
от атоми,
от мигове и мисли,
на искри
от изгарящи желания
и думи
от молитви неразбрани,
на времето
в пустинята огромна -
ще помниш ли душата ми…
Ще помниш ли…

Весела Димова
09.12.2014 г.

http://photo-forum.net//i/1879927

http://photo-forum.net//index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1880334

"Пътят" - снимка на В.Д.

„Пътят“ – снимка на В.Д.

Камъни ли са…

Камъни ли са това?
Или душите на рибарите,
закотвени от вечността
на този бряг, под този залез,
прегръщани от ветрове
и от вълни – вместо момичета…
Дошли от други светове…
И в други светове обичани…

Весела Димова
20.11.2014 г.

"Oceano Pacifico" - снимка на Георги Байчев

„Oceano Pacifico“ – снимка на Георги Байчев

Ако попитат…

Ако попитат
какви сме били,
ще им разкажем –
с най-цветните снимки,
с най-мъдрите думи,
с най-нежните стихове…

Стига фейсбук
все още да съществува…

И да попитат…

Весела Димова
10.11.2014 г.

"Силует с чадър" - автопортрет на В.Д.

„Силует с чадър“ – автопортрет на В.Д.

Ако си пътник в сърцето си…

Като малък мечтаех да се скрия
във бързия влак,
без билет, без багаж и без цел,
да замина за някъде.
Не живеех на гара, не се будех от шума
на минаващи влакове.
В къщи сам си редях релси, гари, тунели
и пътувах безкрайно.
Полудели стрелки ми показваха пътя,
уморени семафори ми намигаха,
малки гари с пластмасови пътници
се усмихваха някак забързано.
Като малък мечтаех да се скрия
във бързия влак,
без билет, без багаж и без цел,
да замина за някъде.
Хей, момче, щом си пътник в сърцето си,
не пътувай наужким,
нямаш време за губене…

С.И.

* * *

Ако си пътник в сърцето си,
пътят не свършва зад ъгъла,
нито до близкия град
с площади, населени с гълъби…
Не свършва във дом на жена
с уютния мирис на готвено…
Той бледата, тъжна луна
прегръща по нощните покриви…
Възсяда скали, планини,
отплува от звездни пристанища
и все по-далече върви –
нарамил мечта вместо раница…
Белязан с червени семафори,
не спира на никоя гара.
И не умира от старост,
а от недостиг на вяра…

Весела Димова
10.11.2014 г.

Na_pyt

Непоискана обич…

         „Любов дарена, непоискана…”
                                     С.И.

Колко чужди очи
покоряваха властно
всяко твое небе,
подарено от времето?…
Колко чужди съдби
те преследваха страстно –
като древен герой
от митична поема…

Колко здраве раздаде?
И колко надежди?
Колко болка отне
и зарови във тъмното…
Непоискана обич
намята небрежно
своя шал от тъга…
И изчезва по съмнало…

Весела Димова
06.11.2014 г.

"Ноемврийска вечер" - снимка - В.Д.

„Ноемврийска вечер“ – снимка – В.Д.