Границата…

Границата
между мрака и светлината
е най-отчетлива
отвисоко..
Погледни я
от ръба на Земята…
Преди Господ
да създаде посоките,
е създал един
кръгъл хоризонт –
като ябълка…
(забранения плод
от райската му градина…).
Да спрем на границата
за малко –
преди завинаги
да я преминем…

Весела Димова
12.07.2014 г.

Небето над Атина - 16.06.2014 г.

Небето над Атина – 16.06.2014 г.

Покаяние

В ъгъла на делника забравих меча,
ръждяса в ножницата острието.
Не ме разоръжиха, разоръжих се сам,
във дребнотемие изгубих смисъла.
Не бива и не мога, и не искам
да се простя със същността си –
на онзи, който си говори с вятъра
и търси истината по високото.
Честта на острието ми отива,
не мога да търпя ръжда по себе си,
излъсквам го до блясък
и го прибирам във сърцето…

С.И.
05.07.2014 г.

* * *

Имаш време да спреш…
Там, където морето
заравя лицето си
в бели мъгли
и мирише на есен…
Там, където небето
оловно тежи
над света,
и дъждът безнадеждно вали –
мълчалив и отвесен…
Имаш време да спреш –
и преди да преминеш отвъд,
към последния залез,
който на вечност прилича,
да обичаш отново –
като за първи път…
Последната своя любов
като първа любов
да обичаш…

Весела Димова
09.07.2014 г.

Бургаско утро - снимка на Татяна Хаджиева

Бургаско утро – снимка на Татяна Хаджиева

Той вижда…

…Не иска да ме чуе вече Господ,
а как тогава аз да му разкажа
за семената, хвърлени на камък,
за бурените в хорските градини…

С.И.
28.01.2013 г.

* * *

На Господ-Бог
не можеш да разкажеш
за семената,
хвърлени на камък
и за молитвите недоизказани…
За онова,
което беше пламък,
а днес е дим и пепел,
и отсъствие –
със нищо
ненапомнящо за рая…
На Господ-Бог
не можеш да се сърдиш,
че за мира
в душата ти нехае,
че сееш ветрове
и жънеш бури,
макар че си обикнал
тишината…
Той вижда
коленете ти ожулени
и дланите,
готови за разпятие…
Той вижда,
но понякога мълчи…
Оставя кръв
да капе от душата ти
и ти отнема
земните лъчи,
преди да те повика
в Светлината…

Весела Димова
04.07.2014 г.

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1833926&USER_ID=78075

Снимка на Георги Байчев

Снимка на Георги Байчев

Да разбереш нюансите…

На И. Савов

Да разбереш нюансите
означава да разбереш
настръхналите очи
на Врубеловите демони…

Да чуеш
плача на неродените
и въздишките на мъртвите,
да разпознаеш
вика на тишината
и шепота на утринната трева…
Да поговориш със снега –
преди да се стопи
и след това…
Да откриеш съкровищата
в пещерите на детството
и да не проклинаш времето,
задето зазижда
входовете към тях…

Да разбереш нюансите
означава
да простиш на любовта,
която минава през сърцата
и си отива,
и на смъртта да простиш,
която идва веднъж
и остава завинаги…
Да простиш на боговете
тяхната недостижимост,
на хората –
тяхното несъвършенство
и да се освободиш от сълзите си,
като ги изплачеш
и ги заровиш в мрака…

Тогава ще разбереш
настръхналите очи
на Врубеловите демони…

Весела Димова
30.06.2014 г.

Врубел - "Тамара и демонът"

Врубел – „Тамара и демонът“

Врубел - "Демон"

Врубел – „Демон“

Защото беше цвете…

Защото беше цвете
и нищо не очакваше…
Дете на дъждовете,
на слънцето и вятъра…

Защото аз бях бурята,
дошла с внезапни мълнии,
която те обрули…
Но ето, че покълваш

отново и отново –
макар и в друга пролет…
Защото си любов…
И имаш здрави корени,

а аз се разпилях
на облаци и капки,
които те поляха…
Танцуваха за кратко,

а после под листата ти
заспаха уморени,
изгубиха душата си…
И ги отнесе времето.

Весела Димова
29.06.2014 г.

Стаята на дъщеря ми - 08.07.2014 г.

Стаята на дъщеря ми – 08.07.2014 г.

За малките неща живеем…

За малките неща живеем…
За чашата с кафето сутрин.
За празно място във тролея
(все тази неизменна лудница!)…

За самоковските картофи,
които купихме изгодно…
За тиха вечер по пантофи
с реклама за салам „Народен”…

За бирата през уикенда,
която шумно ще изпием
с приятели пред парламента…
За новия албум на Лия…

И за момичето на кея,
което срещнахме навремето…
За малките неща живеем.
И подминаваме големите…

Весела Димова
28.06.2014 г.

Понякога животът си отива…

В ПАМЕТ НА ВЪРБАН

Понякога животът си отива -
като внезапно бликнал летен дъжд,
като ухание на самодива,
пробягала през цъфналата ръж…
Понякога животът си отива,
сдобил се сякаш с ангелски криле
и обезсмисля всяка съпротива
да му отнемеш седмото небе,
за да го върнеш долу, на земята,
сред прашни пътища и сипкав мрак -
да укроти стихиите в душата си,
да победи… И да отлитне пак…

Весела Димова
21.06.2014 г.

Упражнение по кардиология в Докторското кафене... С Върбан Стоянов.

Упражнение по кардиология в Докторското кафене… С Върбан Стоянов.