Сянка на разпятие…

Моите и твоите белези
се пресичат
някъде в пространството
между два различни свята…

И докато устните ти
мълвят „Обичам те…“,
над душата ми ляга
сянката на разпятие…

Весела Димова
29.08.2014 г.

"Fortuna" - снимка на Георги Байчев

„Fortuna“ – снимка на Георги Байчев

Умиращите слънчогледи…

Умиращите слънчогледи
цветята на забравата
те принадлежат
на други светове
живеят в други измерения
там където няма
минало настояще и бъдеще
има само мрак и тишина
и самотата на Бога
онази огромната
нечовешката самота
миг преди да избухнат
вселените…

Весела Димова
10.08.2014 г.

"18% сиво" - снимка на Георги Байчев

„18% сиво“ – снимка на Георги Байчев

Колко поводи да мълчим…

Колко поводи
да мълчим
колко поводи
да усетим тишината
като музика
продължение
на последния акорд
от ноктюрно на Шопен
вибрация в прозорците
след летен гръм
плясък от несбъднати
солени капки дъжд
отражение на птица
летящо по тревата
като по обърнато
наопаки небе…
Колко поводи
да мълчим
колко поводи
да усетим тишината
в сянката на дъха си
спрял върху устните
миг преди да се слеят…
Или да онемеят
завинаги…

Весела Димова
06.08.2014 г.

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1852825&USER_ID=78075

"Макове" - снимка на Георги Байчев

„Макове“ – снимка на Георги Байчев

Човекът, който…

Човекът,
който прави
едва-едва,
с две тежки патерици
своите крачки –
под стъпките му
умира трева,
от копитата им
измачкана…
На плещите си мъкне
един скапан живот –
излинял от тъга
и отдавна прежален…
А очите му хукват
след бездомната котка,
прекосяват света
и потъват
във залеза…

Весела Димова
05.08.2014 г.

"Полунощен прескачам оградите..." (снимка на Георги Байчев)

„Полунощен прескачам оградите…“ (снимка на Георги Байчев)

Погали козирозите…

На Серго и Камен –
с много обич!

Утре ще бъдеш
дете на града…
Ще ходиш на работа,
ще вървиш в коловоза…
Но днес бъди с мен
на върха на света…
И погали
козирозите…

Виж ги –
тичат край теб
през зелена трева,
мокри не от роса –
от сълзите на Бога…
От небето отхапват
парче синева
и го носят при теб
върху своите рогове…

А когато се върнем
обратно в града,
при живота-рулетка,
ще вдигнем залозите:
срещу всяко богатство
залагай звезда –
от очите небесни
на козирозите…

Весела Димова
01.08.2014 г.

https://www.facebook.com/photo.php?v=808868019133740&set=vb.100000316475678&type=2&theater

...и погали козирозите...

Умират цветята…

На Цветелина Таслакова

Умират цветята…
Увяхват понякога рано…
Отлита душата им в миг –
като звън на камбана…
Избират да бъдат звезди –
да растат на небето.
Избират да имат очи,
дето нощем да светят…
И нищо не може да спре
тази кратка раздяла –
душите им имат криле…
И ненужното тяло
остава там, долу, обвито
в пръстта, в тишината…
До корен оголени –
страшно умират цветята…

Весела Димова
26.07.2014 г.

Tzvetelina_Taslakova