Колко дъжд…

Колко дъжд се изля…
И септември прилича на есен…
А е лято на снимката
в стенния календар…
Колко много вода
придойде от очите небесни –
непоискана, тежка,
поройна и мътна вода…
Тя изпълни със себе си
улици, къщи, градчета,
подредените делници
само за миг разруши…
Ах, къде ли е Ной?…
На коя ли далечна планета
в своя кораб спасява
човешки тела и души?…
Ах, къде ли е Ной?…
Вместо нас да поиска от Бога
светлина и посока,
и някакъв нов Арарат…
Че водата поглъща света ни,
по-страшна от огън…
Ала Господ мълчи…
Наказание?…Не…Кръговрат…

Весела Димова
19.10.2014 г.

Късен дъжд... Снимка - В.Д.

Късен дъжд… Снимка – В.Д.

Нищо не знаеш…

Бял си, невинен си…
Нищо не знаеш
за черните истини,
за ада и рая…
За слънчогледи
от минали пролети,
спящи покорно
под твоите корени…
За семената,
които ще пръснеш,
преди да умреш и…
преди да възкръснеш…

Весела Димова
16.10.2014 г.

"Нищо не знаеш..." - снимка на Георги Байчев

„Нищо не знаеш…“ – снимка на Георги Байчев

Старата къща

Някога бях тъй красива…
И се любеха влюбени в мен.
През прозорците влизаха изгреви…
Но отлитаха ден подир ден –
и последните стъпки си тръгнаха…
Днес по пода пълзи тишина.
А душата, навеки изтръгната,
като гълъб кръжи над града…

Весела Димова
19.10.2014 г.

Стара къща в центъра на Плевен... Октомври 2014 г.

Стара къща в центъра на Плевен… Октомври 2014 г.

Крилете от желязо…

Родих се с криле от желязо,
така и не можах да полетя -
тежаха ми.
Превърнах ги във броня,
а после изградих от тях пашкул.
Сега ми предстои да се излюпя…

С.И.
11.10.2014 г.

* * *

Крилете от желязо
не стават за летене,
ако си роден
с душа на птица…

Като в картина на Шагал
летиш през времето…
Бездънно е небето ти,
огледано в зениците…

Весела Димова
11.10.2014 г.

Марк Шагал - "Над града"...

Марк Шагал – „Над града“

Покоят в теб…

„На нуждата се уповавам –
да достигна покоя в мен…
Това, че ще умрем,
не значи, че няма
смисъл да се раждаме.“

С.И.
10.10.2014 г.

* * *

Покоят в теб е езеро
в кратер на вулкан…
Надвесен над водата му,
сам не позна лицето си,
съставено от сенки
и огън между сенките…
Завий на топка болката.
Хвърли я вместо камък –
да цопне в най-дълбокото…
Да се раздипли бавно
на кръгове от спомени
и лунни отпечатъци…
Да я погълне лавата,
притихнала на дъното
под пластове безсъници,
несбъднати желания
и бездни от мълчание…
Като дете в ръцете ти
ще се смири вулканът…
И ще познаеш себе си.

Весела Димова
10/11.10.2014 г.

Luna_i_grad

Очите ти…

Очите ти бяха слънца…
Струеше от тях светлина –
животворна и истинска…

После бяха звезди…
И направиха мрака красив –
като сцена от приказка…

Сега си с очи – езера…
Тъй дълбоки и тъмни
след толкова много обичане…

И блести в тях вода…
А водата пречиства,
руши и изтича…

Весела Димова
04.10.2014 г.

Очакване...  "Златни пясъци", 4 октомври 2014

Очакване…  „Златни пясъци“, 4 октомври 2014