Камъни ли са…

Камъни ли са това?
Или душите на рибарите,
закотвени от вечността
на този бряг, под този залез,
прегръщани от ветрове
и от вълни – вместо момичета…
Дошли от други светове…
И в други светове обичани…

Весела Димова
20.11.2014 г.

"Oceano Pacifico" - снимка на Георги Байчев

„Oceano Pacifico“ – снимка на Георги Байчев

Ако попитат…

Ако попитат
какви сме били,
ще им разкажем –
с най-цветните снимки,
с най-мъдрите думи,
с най-нежните стихове…

Стига фейсбук
все още да съществува…

И да попитат…

Весела Димова
10.11.2014 г.

"Силует с чадър" - автопортрет на В.Д.

„Силует с чадър“ – автопортрет на В.Д.

Ако си пътник в сърцето си…

Като малък мечтаех да се скрия
във бързия влак,
без билет, без багаж и без цел,
да замина за някъде.
Не живеех на гара, не се будех от шума
на минаващи влакове.
В къщи сам си редях релси, гари, тунели
и пътувах безкрайно.
Полудели стрелки ми показваха пътя,
уморени семафори ми намигаха,
малки гари с пластмасови пътници
се усмихваха някак забързано.
Като малък мечтаех да се скрия
във бързия влак,
без билет, без багаж и без цел,
да замина за някъде.
Хей, момче, щом си пътник в сърцето си,
не пътувай наужким,
нямаш време за губене…

С.И.

* * *

Ако си пътник в сърцето си,
пътят не свършва зад ъгъла,
нито до близкия град
с площади, населени с гълъби…
Не свършва във дом на жена
с уютния мирис на готвено…
Той бледата, тъжна луна
прегръща по нощните покриви…
Възсяда скали, планини,
отплува от звездни пристанища
и все по-далече върви –
нарамил мечта вместо раница…
Белязан с червени семафори,
не спира на никоя гара.
И не умира от старост,
а от недостиг на вяра…

Весела Димова
10.11.2014 г.

Na_pyt

Непоискана обич…

         „Любов дарена, непоискана…”
                                     С.И.

Колко чужди очи
покоряваха властно
всяко твое небе,
подарено от времето?…
Колко чужди съдби
те преследваха страстно –
като древен герой
от митична поема…

Колко здраве раздаде?
И колко надежди?
Колко болка отне
и зарови във тъмното…
Непоискана обич
намята небрежно
своя шал от тъга…
И изчезва по съмнало…

Весела Димова
06.11.2014 г.

"Ноемврийска вечер" - снимка - В.Д.

„Ноемврийска вечер“ – снимка – В.Д.

Луна ли си?…

Луна ли си?…
И лунно ли избираш
да светиш,
ненагледна,
между клоните,
през миглите
на въздуха вечерен,
през сълзите дъждовни
на листата?…

Луна ли си?…
И трудно ли намираш
небе тук долу,
близо до земята?
Среброто си
сред локви разпиляваш
и светлина
на слепите
раздаваш…

Луна ли си?
Или си сън,
приятелко?…

Весела Димова
28/29.10.2014 г.

Снимка - В.Д.

Снимка – В.Д.

Колко дъжд…

Просто се изправи,
измий лицето си,
отвори сърцето си,
проветри душата си,
промени света си.
И когато се молиш за дъжд,
не се страхувай от калта,
която идва с него…

С.И.

05.10.2014 г.

Колко дъжд се изля…
И септември прилича на есен…
А е лято на снимката
в стенния календар…
Колко много вода
придойде от очите небесни –
непоискана, тежка,
поройна и мътна вода…
Тя изпълни със себе си
улици, къщи, градчета,
подредените делници
само за миг разруши…
Ах, къде ли е Ной?…
На коя ли далечна планета
в своя кораб спасява
човешки тела и души?…
Ах, къде ли е Ной?…
Вместо нас да поиска от Бога
светлина и посока,
и някакъв нов Арарат…
Че водата поглъща света ни,
по-страшна от огън…
Ала Господ мълчи…
Наказание?…Не…Кръговрат…

Весела Димова
19.10.2014 г.

Късен дъжд... Снимка - В.Д.

Късен дъжд… Снимка – В.Д.