Умират цветята…

На Цветелина Таслакова

Умират цветята…
Увяхват понякога рано…
Отлита душата им в миг –
като звън на камбана…
Избират да бъдат звезди –
да растат на небето.
Избират да имат очи,
дето нощем да светят…
И нищо не може да спре
тази кратка раздяла –
душите им имат криле…
И ненужното тяло
остава там, долу, обвито
в пръстта, в тишината…
До корен оголени –
страшно умират цветята…

Весела Димова
26.07.2014 г.

Tzvetelina_Taslakova

Ако тръгна нанякъде…

Ако някога отидеш толкова далече,
там, където няма други хора,
слънце, светлина, небе и вятър,

искай мен и ще се върнем двама…

С.И.

* * *

Ако тръгна нанякъде,
без да очаквам завръщане
и в часа на мъглата
с бездънни очи те повикам,
не идвай…
Нека времето ляга
на прага на моята къща,
нека забрава засипва
следите от стъпки…
И никой
не си спомня къде и кога,
и защо съм заминала,
и дали автобуси и влакове
стигат до моята гара…
Остани и ме чакай…
В часа на безкрайното синьо
със звездите и птиците
вместо със мен разговаряй…
Остани и ме чакай…
Във всяка безумна минута,
в която небето ридае,
земята прегърнало
и душата на залеза
свети в очите на утрото…
На ръба между вчера и днес
ме очаквай…
И аз ще се върна…

Весела Димова
21.07.2014 г.

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1850422&USER_ID=78075

Снимка на Георги Байчев

Снимка на Георги Байчев

 

Границата…

Границата
между мрака и светлината
е най-отчетлива
отвисоко..
Погледни я
от ръба на Земята…
Преди Господ
да създаде посоките,
е създал един
кръгъл хоризонт –
като ябълка…
(забранения плод
от райската му градина…).
Да спрем на границата
за малко –
преди завинаги
да я преминем…

Весела Димова
12.07.2014 г.

Небето над Атина - 16.06.2014 г.

Небето над Атина – 16.06.2014 г.

Покаяние

В ъгъла на делника забравих меча,
ръждяса в ножницата острието.
Не ме разоръжиха, разоръжих се сам,
във дребнотемие изгубих смисъла.
Не бива и не мога, и не искам
да се простя със същността си –
на онзи, който си говори с вятъра
и търси истината по високото.
Честта на острието ми отива,
не мога да търпя ръжда по себе си,
излъсквам го до блясък
и го прибирам във сърцето…

С.И.
05.07.2014 г.

* * *

Имаш време да спреш…
Там, където морето
заравя лицето си
в бели мъгли
и мирише на есен…
Там, където небето
оловно тежи
над света,
и дъждът безнадеждно вали –
мълчалив и отвесен…
Имаш време да спреш –
и преди да преминеш отвъд,
към последния залез,
който на вечност прилича,
да обичаш отново –
като за първи път…
Последната своя любов
като първа любов
да обичаш…

Весела Димова
09.07.2014 г.

Бургаско утро - снимка на Татяна Хаджиева

Бургаско утро – снимка на Татяна Хаджиева

Той вижда…

…Не иска да ме чуе вече Господ,
а как тогава аз да му разкажа
за семената, хвърлени на камък,
за бурените в хорските градини…

С.И.
28.01.2013 г.

* * *

На Господ-Бог
не можеш да разкажеш
за семената,
хвърлени на камък
и за молитвите недоизказани…
За онова,
което беше пламък,
а днес е дим и пепел,
и отсъствие –
със нищо
ненапомнящо за рая…
На Господ-Бог
не можеш да се сърдиш,
че за мира
в душата ти нехае,
че сееш ветрове
и жънеш бури,
макар че си обикнал
тишината…
Той вижда
коленете ти ожулени
и дланите,
готови за разпятие…
Той вижда,
но понякога мълчи…
Оставя кръв
да капе от душата ти
и ти отнема
земните лъчи,
преди да те повика
в Светлината…

Весела Димова
04.07.2014 г.

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1833926&USER_ID=78075

Снимка на Георги Байчев

Снимка на Георги Байчев

Да разбереш нюансите…

На И. Савов

Да разбереш нюансите
означава да разбереш
настръхналите очи
на Врубеловите демони…

Да чуеш
плача на неродените
и въздишките на мъртвите,
да разпознаеш
вика на тишината
и шепота на утринната трева…
Да поговориш със снега –
преди да се стопи
и след това…
Да откриеш съкровищата
в пещерите на детството
и да не проклинаш времето,
задето зазижда
входовете към тях…

Да разбереш нюансите
означава
да простиш на любовта,
която минава през сърцата
и си отива,
и на смъртта да простиш,
която идва веднъж
и остава завинаги…
Да простиш на боговете
тяхната недостижимост,
на хората –
тяхното несъвършенство
и да се освободиш от сълзите си,
като ги изплачеш
и ги заровиш в мрака…

Тогава ще разбереш
настръхналите очи
на Врубеловите демони…

Весела Димова
30.06.2014 г.

Врубел - "Тамара и демонът"

Врубел – „Тамара и демонът“

Врубел - "Демон"

Врубел – „Демон“

Защото беше цвете…

Защото беше цвете
и нищо не очакваше…
Дете на дъждовете,
на слънцето и вятъра…

Защото аз бях бурята,
дошла с внезапни мълнии,
която те обрули…
Но ето, че покълваш

отново и отново –
макар и в друга пролет…
Защото си любов…
И имаш здрави корени,

а аз се разпилях
на облаци и капки,
които те поляха…
Танцуваха за кратко,

а после под листата ти
заспаха уморени,
изгубиха душата си…
И ги отнесе времето.

Весела Димова
29.06.2014 г.

Стаята на дъщеря ми - 08.07.2014 г.

Стаята на дъщеря ми – 08.07.2014 г.