До първото проклятие…

         На Русия и Украйна –
         две страни, които много обичам…

До първото проклятие…
До първата
пролята кръв във битката,
която не спечелихме,
живеехме с безумната
надежда за безсмъртие…
Живеехме живота
на добрите и успелите
и вярвахме, че Бог е с нас,
че ние сме децата му
и всичките ни пътища
вървят към върховете…
Но някой друг измисля
правилата на играта,
разменяйки местата
на тъмното и светлото…
В земята-майка вперихме
зеници помътнели…
Тя вече ни очакваше –
и ласкава, и строга,
след първата победа,
която не спечелихме…
А враговете пееха,
че са деца на Бога…

Весела Димова
16.04.2014 г.

Снимка - Mediapool (от репортаж за Украйна)

Снимка – Mediapool (от репортаж за Украйна)

Те бяха ангели…

Отпивам вино с твоя вкус
и искам да е пълна чашата.
По устните се стича капка кръв,
не моя, нито твоя – нашата…
Не търся леки питиета
със вкус на горски плодове.
Тръпчивоплътен е вкусът ти –
налей ми ново питие…
Не се скъпи, наливай смело,
пиянството е скъп порок –
ще плащам с кръв, сълзи и с нерви,
и ако трябва – със живот.
И нека да е пълна чашата,
все още има сили в мен
да пия, да желая още,
опиянен, опиянен…

С.И.
13.04.2014 г.

* * *

Те бяха ангели
и не познаваха любовта –
бяха виждали само
божественото й лице…
Не знаеха нищо
за болката да обичаш,
без да бъдеш обичан,
за тъгата да те обичат,
без да обичаш,
не знаеха нищо за страха
да изгубиш любимия
или никога да не го намериш,
за срещите и разделите
от гара на гара
и от живот в живот,
за кратките взривове на плътта
и за пиянството на душата…
И никога не бяха чували
как крещи тишината
между две докосвания на устните…
Тогава Бог реши да им покаже
какво е любовта
и ги превърна в хора…
Те си мислеха, че го направи,
за да ги накаже за греховете им,
а Той го направи,
защото ги обичаше…

Весела Димова
15.04.2014 г.

Дървото на двора - 14.04.2014 г.

Дървото на двора – 14.04.2014 г.

Стих ли си?…

- Учителю, какво е любовта?
– Запишете си, деца,
любовта е най-обичаната болка на света…

* * *

Стих ли си?
От стих ли се отрони,
за да нахраниш гладните
с надежда?
И колко болка
се побира в спомена?
И колко красота?
И колко нежност?…

Мираж ли си –
в пустинните пространства –
оазис за едни,
кошмар за други,
като вечерен бриз
непостоянна,
обсебила душите ни
до лудост…

Небе ли си?
За облаци и птици
въздушен дом
от радост и тревога?
Или си отражение
в зениците
от първото прераждане
на Бога?…

Весела Димова
11.04.2014 г.

7

Дърветата са нашите учители…

                       На моята приятелка
                       Весела Димова
                       от Македония…

Дърветата са нашите учители…
Учат ни на собствено пространство
и време, на търпение и нежност…
Учат ни на трайно оцеляване
под напора на бесни урагани,
а също – да не жалим плодовете си –
храна за хора, червеи и птици…
Дърветата са нашето спасение…
Понякога си струва да живееш
единствено за да усещаш още
магията на тяхното цъфтене…
Да гледаш как короните се пълнят
наесен с плодове, напролет – с птици
и как под мълчаливите им сенки
се срещат и сбогуват ветровете…
В нозете им се стичат много пътища…
Но те не тръгват, нито се завръщат –
умират там, където са родени,
на слънцето и облака се радват
и никога не падат на колене
пред лъскавото острие на брадвата…

Весела Димова
10.04.2014 г.

Любимото ми дърво - на 09.04.2014 г...

Любимото ми дърво – на 09.04.2014 г…

Ако си река…

Не се страхувай, ако пият от водата ти
различни хора с разни идеали.
Едни ще плюят, други ще я мътят,
а трети ще благодарят за чистотата.
Не се страхувай, ако пият от водата ти.
Ако страхът затвори всеки кладенец,
какво очаква пътника в пустинята…

С.И.
06.04.2014 г.

 

* * *

Ще бъдат много жадните…
Ще пият от водата ти,
от времето, от думите,
от мислите ще пият…
Ще пият от душата ти…
Ще вярват, че е правилно
и праведно да търсят
във извора спасение…
Ще пият от сълзите ти,
от дните ти, от нощите,
със шепи ще изгребват
до дъно любовта ти -
и няма да им стигне,
и ще поискат още…
Какво ще им дадеш
след дъното, приятелю?…

Весела Димова
09.04.2014 г.

 

+++++

Когато стигна дъното,
съм стигнал до върха си!

С.И.
09.04.2014 г.

"Пустинята" - снимка на Георги Байчев

„Пустинята“ – снимка на Георги Байчев

Дойдох при тебе през дъждовната трева…

Дойдох при тебе
през дъждовната трева,
през облачните сенки
на следобеда,
докоснах те със устни
и оставих
отпечатък от сърце
върху сърцето ти –
и вече няма как
да го изтриеш,
или пък да забравиш,
че го има,
и как оттук нататък
ще живеем,
ти – с моето сърце,
а аз – без него…

Весела Димова
07.04.2014 г.

Dyrvoto-07-04-2014 (1)

Лека нощ, Любов…

С устните,
с върховете на пръстите
и с цялото си тяло,
те докосвам…

С.И.
04.04.2014 г.

* * *

…И тогава разбра,
че не само в този живот
поливаше градините на душата й…
Много други животи
бяха зад тях
и в тях бяха посадили дърветата,
които сега цъфтяха…
Зад прозореца
първият пролетен дъжд
превръщаше света
в акварелна рисунка…
Очите й отпиха
глътка светлина,
преди да се затворят…
„Лека нощ, Любов!
До следващото пробуждане…”

Весела Димова
06.04.2014 г.

Dyzhdovnoto_dyrvo-05-04-2014 (14)