Колко поводи да мълчим…

Колко поводи
да мълчим
колко поводи
да усетим тишината
като музика
продължение
на последния акорд
от ноктюрно на Шопен
вибрация в прозорците
след летен гръм
плясък от несбъднати
солени капки дъжд
отражение на птица
летящо по тревата
като по обърнато
наопаки небе…
Колко поводи
да мълчим
колко поводи
да усетим тишината
в сянката на дъха си
спрял върху устните
миг преди да се слеят…
Или да онемеят
завинаги…

Весела Димова
06.08.2014 г.

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1852825&USER_ID=78075

"Макове" - снимка на Георги Байчев

„Макове“ – снимка на Георги Байчев

Човекът, който…

Човекът,
който прави
едва-едва,
с две тежки патерици
своите крачки –
под стъпките му
умира трева,
от копитата им
измачкана…
На плещите си мъкне
един скапан живот –
излинял от тъга
и отдавна прежален…
А очите му хукват
след бездомната котка,
прекосяват света
и потъват
във залеза…

Весела Димова
05.08.2014 г.

"Полунощен прескачам оградите..." (снимка на Георги Байчев)

„Полунощен прескачам оградите…“ (снимка на Георги Байчев)

Погали козирозите…

На Серго и Камен –
с много обич!

Утре ще бъдеш
дете на града…
Ще ходиш на работа,
ще вървиш в коловоза…
Но днес бъди с мен
на върха на света…
И погали
козирозите…

Виж ги –
тичат край теб
през зелена трева,
мокри не от роса –
от сълзите на Бога…
От небето отхапват
парче синева
и го носят при теб
върху своите рогове…

А когато се върнем
обратно в града,
при живота-рулетка,
ще вдигнем залозите:
срещу всяко богатство
залагай звезда –
от очите небесни
на козирозите…

Весела Димова
01.08.2014 г.

https://www.facebook.com/photo.php?v=808868019133740&set=vb.100000316475678&type=2&theater

...и погали козирозите...

Умират цветята…

На Цветелина Таслакова

Умират цветята…
Увяхват понякога рано…
Отлита душата им в миг –
като звън на камбана…
Избират да бъдат звезди –
да растат на небето.
Избират да имат очи,
дето нощем да светят…
И нищо не може да спре
тази кратка раздяла –
душите им имат криле…
И ненужното тяло
остава там, долу, обвито
в пръстта, в тишината…
До корен оголени –
страшно умират цветята…

Весела Димова
26.07.2014 г.

Tzvetelina_Taslakova

Ако тръгна нанякъде…

Ако някога отидеш толкова далече,
там, където няма други хора,
слънце, светлина, небе и вятър,

искай мен и ще се върнем двама…

С.И.

* * *

Ако тръгна нанякъде,
без да очаквам завръщане
и в часа на мъглата
с бездънни очи те повикам,
не идвай…
Нека времето ляга
на прага на моята къща,
нека забрава засипва
следите от стъпки…
И никой
не си спомня къде и кога,
и защо съм заминала,
и дали автобуси и влакове
стигат до моята гара…
Остани и ме чакай…
В часа на безкрайното синьо
със звездите и птиците
вместо със мен разговаряй…
Остани и ме чакай…
Във всяка безумна минута,
в която небето ридае,
земята прегърнало
и душата на залеза
свети в очите на утрото…
На ръба между вчера и днес
ме очаквай…
И аз ще се върна…

Весела Димова
21.07.2014 г.

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1850422&USER_ID=78075

Снимка на Георги Байчев

Снимка на Георги Байчев

 

Границата…

Границата
между мрака и светлината
е най-отчетлива
отвисоко..
Погледни я
от ръба на Земята…
Преди Господ
да създаде посоките,
е създал един
кръгъл хоризонт –
като ябълка…
(забранения плод
от райската му градина…).
Да спрем на границата
за малко –
преди завинаги
да я преминем…

Весела Димова
12.07.2014 г.

Небето над Атина - 16.06.2014 г.

Небето над Атина – 16.06.2014 г.

Покаяние

В ъгъла на делника забравих меча,
ръждяса в ножницата острието.
Не ме разоръжиха, разоръжих се сам,
във дребнотемие изгубих смисъла.
Не бива и не мога, и не искам
да се простя със същността си –
на онзи, който си говори с вятъра
и търси истината по високото.
Честта на острието ми отива,
не мога да търпя ръжда по себе си,
излъсквам го до блясък
и го прибирам във сърцето…

С.И.
05.07.2014 г.

* * *

Имаш време да спреш…
Там, където морето
заравя лицето си
в бели мъгли
и мирише на есен…
Там, където небето
оловно тежи
над света,
и дъждът безнадеждно вали –
мълчалив и отвесен…
Имаш време да спреш –
и преди да преминеш отвъд,
към последния залез,
който на вечност прилича,
да обичаш отново –
като за първи път…
Последната своя любов
като първа любов
да обичаш…

Весела Димова
09.07.2014 г.

Бургаско утро - снимка на Татяна Хаджиева

Бургаско утро – снимка на Татяна Хаджиева