Река си избрах за приятел…

„Ден – живот. Вървиш по бреговете -
за приятелството на реките…“

Спаска Гацева
Река си избрах
за приятел,
река…

Да я имам поисках,
прибрах я в сърцето си
и замръзна водата
във вечна вълна…

От очите ми
потекоха
бреговете й…

Весела Димова
27.02.2015 г.

"Dreams" - снимка на Георги Байчев

„Dreams“ – снимка на Георги Байчев

Тишината казва всичко…

Не вали,
тишината без дъжд ме убива.
Не вали,
нещо истинско днес си отива.
Не вали,
някой плаче със сухи сълзи.
И е празна утробата облачна,
даже град не успя да роди.
Нещо истинско днес си отива
Не вали, не вали и боли.
Тишината без дъжд ме убива,
някой плаче със сухи сълзи…

С.И.

25.02.2015 г.

* * *

„…да нямаш други богове, освен Мене.“
Изход, [20:3]

Имах други богове… И други демони.
Душата ми се влюбваше неистово,
любовите й времето отнемаше
и ги заменяше с клейма от истини…

Те лягаха на светлото й чело –
оловно тежки и неотменими.
Пред мислите чертаеха предели
и шепнеха, че младостта е минало…

Вещаеха във пъклени пророчества,
че този свят е сътворен от демони…
А Бог-Любов мълчеше отвисоко
и чакаше – да ги изтрие времето…

Весела Димова
26.02.2015 г.

"Тишината, която казва всичко..." - снимка на Георги Байчев

„Тишината, която казва всичко…“ – снимка на Георги Байчев

Коя страна на огледалото е истинска?…

Последвай ме -
в заешката дупка
и отвъд нея.
Премини през огледалото.
Единственият начин
да се събудиш
е да заспиш.
Пролетта е неизбежна,
повярвай ми…

С.И.
16.02.2015 г.

* * *

Коя страна на огледалото е истинска?…
Коя назад, към миналото гледа,
коя – напред, подобно на прозорец
към някакво вълшебно, светло утре,
което в този свят не съществува?…
Къде да изоставя страховете си?…
И как да пренеса оттатък в шепи
парченцата любов, от мен отронени
пред тъмната страна на огледалото?…
Душата ми за да остане цяла…

Весела Димова
16.02.2015 г.

V styklenia zatvor-1

Не викай Смъртта…

Не викай Смъртта…
Тя ще дойде сама, без покана –
като дробна черта
върху всичко, дотук преживяно
и с присъщия тон на жена,
от мъже непривличана,
ще ти каже, че нямаш душа
за последно обичане…

Не й вярвай тогава!
Не бързай да тръгваш след нея!
Върху бавна жарава
Любовта като изповед тлее
и разпръсква добра топлина,
и те вика обратно…
А когато последваш Смъртта,
ще възкръсне в децата ти…

Весела Димова
14.02.2015 г.

Снимка на Георги Байчев...

Снимка на Георги Байчев…

Децата на пръстта…

За зимите безснежни,
за мрачните лета
виновни са, изглежда,
децата на пръстта…
Димът автомобилен,
заводите, фреоните…
В небето не – в душите им
е дупката озонова…

През нея Господ гледа
с окото си всевиждащо
как, жаден за победа,
човек убива ближния
и си строи палати
над белите му кости,
кръвта обръща в злато,
а златото си – в Господ…

Весела Димова
13.02.2015 г.

Petak-13-02-2015

По Андерсен…

Плувам в аромата на тялото ти,
опиянявам се, забравям се,
отдавам се, удавям се.
Ще ме спасиш ли…

С.И.
09.02.2015 г.

ПО АНДЕРСЕН…

Върху гребена на вълните
или в синия мрак на дъното,
с душата на малка русалка скитам
сред корабите потънали,
вадя чужди надежди-бисери
от водите кристално-ледени…
Ще ми даде сърце орисницата –
ако посмееш да ме последваш…

Весела Димова
10.02.2015 г.

Kamenno_syrce

И облакът дойде неотменим…

„Облак отгоре ме заобича
и се пресели в душата ми.“
Христина Комаревска

Прозорец?… Не… Небето си отворих
и облакът дойде – неотменим.
Бе преживял разюзданата пролет,
бурите летни, есенните ниви…
Бе разпилял сълзи, порои, мълнии
над пътища, пустини, езера…
Беше отгледал цветове и кълнове
и бе погребал спомени в пръстта…
Та този облак – като одеяло
дойде над мен и тихо ме зави…
И стана като сняг душата бяла.
А в мислите ми – шепот на треви…

Весела Димова
06.02.2015 г.

Снимка на Георги Байчев...

Снимка на Георги Байчев…