Защо се скиташ, страннико…

Защо се скиташ, страннико,
в разкаляните коловози
на късните среднощни пътища?
Забрави ли как ходеше по въздуха,
когато беше искра детски смях,
понесена нагоре към небето
от вятъра…
Преди да срещнеш болката?…
Сълзите на нощта тогава бяха
несъстояли се дъждовни капчици,
с които Бог поръсваше крилете ти
във времената на невинността…

 

Весела Димова
19.11.2017 г.

„Вечерно небе…“ Снимка: В.Д.

Advertisements

Дърветата, покрай които прелетях…

Дърветата,
покрай които прелетях,
не знаят,
че успях да ги дочуя
как тайничко
се договарят с Господ,
надничащ
през пролуката на залеза,
да им даде
във другия живот
криле на ангели,
наместо корени…

 

Весела Димова
12/17.11.2017 г.

„Дърветата край пътя…“ Снимка: В.Д. / 12.11.2017 г.

 

„В лъчите на залеза…“ Снимка: В.Д. / 12.11.2017 г.

* * *

Няма ли да ме поканиш на танц
прошепнаха очите й
той се приближи и й подаде ръка
и се завъртяха в бесен водовъртеж
звезди треви и ветрове
по сипеите на времето
се търкаляха сенките на хора
от предишни светове
избелелите мечти засияха
с цветовете на дъгата
и мракът изчезна
дори смъртта не беше мрак
само приглушен нюанс
на светлината
сърцето й блъскаше лудо
и искаше този танц
да не свършва никога
защото краят на танца
и краят на живота
понякога са едно и също…

 

Весела Димова
08.11.2017 г.

„Страст“ – Д. Тончева (детайл). Снимка: В.Д.

Всичко, което ти трябва…

Всичко,
което ти трябва,
за да бъдеш щастлив,
се побира на седалката до теб
в раздрънкания междуградски автобус
от предишния ти живот –
една китара…
една жена…
една песен…

 

Весела Димова
04.11.2017 г.

„Носталгия“… Снимка: В.Д.

* * *

През дъжда,
който ни измокря до кости
и измива от въздуха
всичкия прах на Вселената,
ще стъпиш за малко
на Робинзоновия ми остров,
ще усетиш дъха на пясъка,
ще помилваш тюлените
и ще се чудиш как Времето
може да е така наивно,
че да спре тук, на плажа,
в късния край на следобеда,
а после да нагази до колене
и до пояс в прилива,
понесло на раменете си
всичката твоя обич…

 

Весела Димова
25.09.2017 г.

Снимка: В.Д. / 2007 г.

* * *

Обувките й още топли стоят пред вратата
пуловерът й прегръща облегалката на креслото
мокрият й чадър плаче в ъгъла на коридора
не се заблуждавай че ще я върнат
недочетените книги върху нощното й шкафче
догорялата наполовина ароматна свещ
изсъхващият фикус край прозореца в спалнята
нищо не може да спре любовта
ако е прекрачила през прага на сърцето ти
в необратимата посока…

 

Весела Димова
14.10.2017 г.

Снимка: В.Д.