Почти идилично…

Уморено от тичане лято –
в слънчогледови ниви и залези –
с резенче хляб във торбата,
с невидимо трънче в петата
и стрък лавандула във пазвата…
Картина – съвсем идилична…
И нищо различно, освен
една мисъл току край пътя –
като паричка, търкулната
след стъпките на жетварите,
когато децата им ходеха
с цървули наместо обувки
в съседния град на училище
и много бе скъпа хартията,
та пишеха върху пясъка –
тъй, както Христос е писал
на своите ученици,
преди да го разпнат на кръста…

Весела Димова
27.07.2015 г.

Снимка - Георги Байчев

Снимка – Георги Байчев

Песента на единака…

ПЛАЧЪТ НА ЕДИНАКА

Не подушвам тревата, приятелю,
губя дирята.
Научиха пътя към леговищата ни.
Чакали се търкалят по местата
на вълчите сватби,
припикават водата ни.
Не останаха вълци, приятелю,
иде ред на лешоядите.
Откраднаха самотата ми, приятелю,
откраднаха същността ми.

С.И.
20.08.2011 г.

ПЕСЕНТА НА ЕДИНАКА

Единаци сме, брат,
единаци сме…
Някой се опитва
да ни подкупи,
да ни заведе
при най-ваклото стадо,
с най-младите агънца…
Някой има нужда
от нашите очи и уши,
от обонянието ни,
от нашите зъби,
от нашата свобода…
Единаци сме, брат,
единаци сме…
Не отивай при глутницата!
Единаците
са нужни на другите,
когато дойдат чакалите,
когато дойдат ловците,
когато дойде Смъртта…

Весела Димова
26.07.2015 г.

"Плачът на единака" - снимка на Георги Байчев

„Плачът на единака“ – снимка на Георги Байчев

Помен

Баща ми кове некролога на своята майка.
Кове мълчаливо и никаква влага в очите –
само стиснати устни и ръждиви пирони във тях…
А дървото е старо и сухо, чукът удря на глухо
и удар след удар кората му става на прах…
Аз не смея да питам след толкова много години
колко мъка и болка в душата му е останала
и защо не прелива гроба с вода и вино,
а кове некролог в прегръдките на бръшляна…
Аз не питам за себе си ли го прави
и защо сякаш хвърля спомените си в нищото…
Или може би иска да ми покаже,
че и аз някой ден трябва да правя същото
за него… докато дишам…

Весела Димова
24.07.2015 г.

Снимки - В.Д. (2009)

Снимки – В.Д. (2009)

Не посягайте…

Не можем да живеем с полуистини
ако разполовиш една ябълка
тя пак си остава ябълка
ако разполовиш една истина
тя престава да бъде истина
ако разполовиш едно сърце
то спира да тупти завинаги
не посягайте с нож към нещата
които умират разполовени…

Весела Димова
19.07.2015 г.

"След като всички си отидоха..." - снимка на В.Д., Барселона, 2014 г.

„След като всички си отидоха…“ – снимка на В.Д., Барселона, 2014 г.

Какво ти липсва…

Какво ти липсва
за пълно щастие
какво ти липсва
някога когато имаше
малко пари
и големи мечти
срещна едно момиче
с коси-водопади
и смеещи се трапчинки
по бузите
то ти подари еделвайс
забранено е
да се късат еделвайси
каза й
аз не ги късам
аз ги отглеждам
тогава разбра
че душата й живее
на Самодивските скали
не посмя да я последваш
сега си преуспял гражданин
на средна възраст
имаш много пари
и малко мечти
какво ли стана
с онова момиче
не остави визитка
само едно цвете
цветята говорят
на неразбираем език
а Самодивските скали
не бяха ли измислено място
от някакъв разказ
какво ти липсва
за пълно щастие
какво ти липсва
нима е онзи
копнеж по невъзможното
с което някога
си се разминал
с коси-водопади
и смеещи се трапчинки
по бузите…

Весела Димова
17.07.2015 г.

http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1926306

„Сезонът на илюзиите“ – снимка на Георги Байчев

Притча за времената… (3)

След времената на силата
идват времената на слабостта…
И рухват империите,
и варварите стават господари,
а патрициите – роби…
И дворците се превръщат в руини,
площадите – в бойни полета,
а храмовете – във вертепи…
И всичко се променя –
дори боговете слизат от небесата
и остават да живеят
единствено в митовете…
Само варварите пируват –
само те са щастливи,
защото знаят,
че след времената на слабостта
идват времената на новата сила,
и тя принадлежи не на мъдрите,
а на онези, които я носят
на върховете на копията си…

Весела Димова
09.07.2015 г.

Рим - Колизеумът, 2013 г. (снимка - В.Д.)

Рим – Колизеумът, 2013 г. (снимка – В.Д.)

Приказка за приказките…

За да сбъднеш една приказка,
първо трябва да я напишеш…

С.И.
07.07.2015 г.

В една приказка
доброто момиче
превръща в злато всичко
до което се докосне
това е благословия
то намира
любовта на живота си
и е щастливо
в друга приказка
лошият цар
превръща в злато всичко
до което се докосне
това е проклятие
той изгубва
любовта на живота си
и е нещастен
еднаквите приказки
понякога свършват различно
зависи коя е твоята приказка
и какъв край ще избереш…

Весела Димова
08.07.2015 г.

"На залез слънцето е най-узряло..." - снимка на Георги Байчев

„На залез слънцето е най-узряло…“ – снимка на Георги Байчев