Утре морето няма да го има…

Утре морето няма да го има –
ще изчезне заедно със всички
риби, миди и ракообразни,
заедно със всички пъстри плажове,
кораби, пристанища и кейове,
ще отдръпне някъде вълните си,
ще ги скрие в лунната пътека…
Не вярваш ли? Тогава погледни
света през утрешния си прозорец…
Очите ти ще тръгнат да го търсят
сред улици, площади, сгради, покриви…
Под мостчето на градската река
ще се надяваш тайно да го срещнеш…
Морето пак ще се вълнува някъде.
Но ТВОЕТО море ще е изчезнало…
Ще спи в ушенцето на раковина –
до друга обич… Или друг живот.

Весела Димова
06.08.2016 г.

Залез над Поморие - 05.08.2016 г. Снимка: В.Д.

Залез над Поморие – 05.08.2016 г. Снимка: В.Д.

Мълчанието…

Мълчанието ляга помежду ни –
тишина и бездна едновременно –
побрала всички пластове на въздуха,
делящи Седмото небе от Ада…
Но аз не искам обичта ми да приеме
очертанията на твоята обреченост!
Не искам мрак във думите,
а думи в мрака –
да греят като мънички съзвездия
в безлунното небе на самотата ти…
Никой Адам не е самодостатъчен,
за да е щастлив без свойта Ева…

Весела Димова
04.08.2016 г.

Поморие - кеят... 05.08.2016 г. Снимка: В.Д.

Поморие – кеят… 05.08.2016 г. Снимка: В.Д.

Този някой…

Самотата превръща живота ти
в склад за овехтели
мечти и спомени
ако пуснеш някого вътре
ще започне да ги разглежда
после ще поиска
да преподреди лавиците
и непременно ще счупи нещо
то ще заболи като счупена кост
не умираш
но вече не си същият
този някой един ден си тръгва
на излизане събаря
две-три неща
те се пръскат по пода
евтини детски съкровища
камъче от някой връх
мидичка от морето
кестен надживял своето лято
на излизане
този някой се навежда
взема едно от тях
и го отнася със себе си
боли като счупен зъб
не умираш
само дето никога вече
не си същият…

Весела Димова
30.07.2016 г.

Снимка: Иван Михайлов

Снимка: Иван Михайлов

На приятелите-лекари…

Между два сутрешни рапорта,
между две вечерни ракии,
между два разреза
в нечия болна плът,
сърце, душа,
между две избухвания на бомби
във вечерните новини,
между два залеза,
между две въздишки,
между два удара на сърцето –
живеем ли, приятелю,
умираме ли…

Весела Димова
23/27.07.2016 г.

Снимка: Георги Байчев

Снимка: Георги Байчев

Има едни градчета…

Има едни малки градчета
с тесни криви улички
и потънали в цветя балкони
градчета в които Ромео и Жулиета
се целуват през прозорците
на съседните къщи
а под арките на приземните етажи
продават шарени сувенири
картички сладолед и усмивки
има такива градчета през които
тече бистра река като ручей
пълна с пъргави риби
смеещи се деца и патици
едни малки градчета в които
всички пътища водят към храма
а той е на старо площадче
в един въображаем център
заобиколен от планини и небе
в тях можеш да изгубиш всичко
и да намериш
единствено себе си…

Весела Димова
04.07.2016 г.
Annecy, France

Annecy - France - юли 2016 (снимка: В.Д.)

Annecy – France – юли 2016 (снимка: В.Д.)

* * *

На С.

Понякога Смъртта
ни се присмива…
Обича старата
да си играе
на криеница с нас…
Да се превръща
във нещо мъничко –
почти невидимо…
В миниатюрен тромб.
В една-едничка
злокачествена клетка…
В дума зла.
В куршум.
В бактерий.
В капчица отрова.
В предателство –
наглед съвсем дребнаво,
което после
пуска метастази
в душите ни –
и ги погубва…

Смъртта обича
тайните игри,
изпълнени с обрати,
с изненади
и само със едно-едничко
правило
неотменимо:
в края побеждава…
Но ние сме бойци
и се сражаваме…
За връх.
За цел.
За обич.
За идея…
И с всяка извоювана победа
преместваме финалната черта…

Отсрочката
не значи свобода…

Весела Димова
30.06.2016 г.

"Треви в нощта..." Снимка: В.Д.

„Треви в нощта…“ Снимка: В.Д.

Пълнолуние…

Едно огромно лунно очертание,
слязло от небето върху къщите,
рисува тази нощ неповторима…
Рисува пейки, улици, дървета…
и твоето лице – заспало кротко
върху възглавница от тихи сънища…
Аз гледам всичко това… И се опитвам
да го запомня, за да ти разкажа
за този тъй вълшебен миг, когато
ще дойде утрото и ще отвориш
очите си… Но няма да го видиш…

Весела Димова
20.06.2016 г.

Зад блока... Преди малко... Снимка: В.Д.

Зад блока… Преди малко… Снимка: В.Д.