* * *

Братко влак,
спрял завинаги
на последната гара…
Ще минават годините…
Бавно ще те прогаря
на ръжда безпощадна
отровният пламък…
Лукава змия
ще приседне на рамото ти
и ще повтаря
заникъде да не тичаш…
Едно момче ще целуне
плахо свойто момиче
под окото ти сляпо…
(Ти недей го отваря!…)
Помниш ли още
кого си закарал
на сватба,
кого – на погребение?…
Помниш ли шала
на Анна Каренина?…
Ако поискат
да ти отнемат душата –
първо ти вземат
гласа, светлината…
И колелетата
спират самички…
Ти вече си никой.
Пътят е всичко…

 

Весела Димова
19.02.2018 г.

Снимка: Иван Михайлов

Advertisements

* * *

Прости на гладния
откраднатия хляб…
На лудия –
нащърбения крясък…
Прости на непокорната вълна,
че ще руши
и ще превръща в пясък
най-сигурните твои брегове,
невидимо обрамчили душата…
Прости на февруарското небе
тъгата по едно наивно лято,
в което съм предчувствие за гръм
в мига преди случайно да ме срещнеш…
Прости на всяко следващо осъмване,
което ще повтаря,
че съм грешка…
Прости на тази древна планина,
на пътя ти полегнала на хълбок…
На ледените струи на дъжда…
И на онази обич
непокълнала…

 

Весела Димова
09.01.2018 г.

Снимка: В.Д.

* * *

По прозорците се стичат
сълзите на февруари…

Болката е нещо лично –
много лично ни изгаря.

Самотата е приятел
между две желани срещи…

Иначе е необятна…
И е грозна като вещица.

Грешките ни изковават
утрешните ни окови…

Всичко друго се продава –
само любовта е порив.

Робството на всяка слава
е урок по безсърдечност…

Всичко друго ни предава –
само обичта е вечна…

 

Весела Димова
05.02.2018 г.

Снимка: Георги Байчев

Магическата реалност…

Пътят към нея
преминава през
дума жест песен
едно питие повече
една лъжа по-малко
там са принцовете
и принцесите
от детството ми
само че не спят
по сто години
и стъклената пантофка
е точно по мярка
на порасналия ми крак…

 

Весела Димова
07.02.2018 г.

„Вълшебство“… Снимка: В.Д.

„Свистят они, как пули у виска.
Мгновения, мгновения, мгновения…“

Роберт Рождественский

 

Времето
е опряло пистолет
в слепоочието ти
обратното броене върви
от мига на първия ти вик
понякога чуваш ударите
в лявото си ухо
и си мислиш че чуваш
биенето на сърцето си
не
това са отлитащите
секунди любов
изстрелът е неизбежен
само не знаеш кога
и в това е магията…

 

Весела Димова
14.12.2017 г.

В Магическата гора… Снимка: В.Д.

* * *

Если боль у тебя ночевала
и совсем не уходит с утра,
может быть, у неë не хватало
сигарет и бутылки вина…

Может быть, не хватало ответов
на вопросы, что жили в душе
между многих забытых предметов,
и плакали в тишине…

Дай огонь, что б` она закурила
и налей ей в стакане вина…
Иногда она может быть милой
и заманчивой – иногда…

А когда попросит об ответах,
пусть заглянет в душу сквозь окно…
А потом пожелай ей удачи,
проводи… И забудь про неë.

 

Весела Димова
25.01.2018 г.

Снимка: В.Д.

Някой ден…

Някой ден съдбата
ще почука на вратата ти
и тогава ще е късно да разбереш
дали са си стрували
битките с вятърни мелници
ходенето по ръба на бръснача
обесването на спомени
с главата надолу
отричането на любовта
И ще поискаш
да срещнеш отново
жената с очи и сърце на богиня
но тя се среща само веднъж
няма как да я искаш
обратно от времето
което всичко отнася
и нищо не връща
тя е негова дъщеря…

 

Весела Димова
04.12.2017 г.

 

P.S. „So pocht das Schicksal an die Pforte.“

(Ludwig van Beethoven – за първите акорди на Петата…)