Не казвай…

Не казвай на цветята,
че са временни –
ако ти повярват,
ще увяхнат…
Не казвай на звездите,
че са временни –
ако ти повярват,
ще се скрият…
На любовта не казвай,
че е временна –
ако ти повярва,
ще угасне…
Само на смъртта кажи,
че е временно на гости –
и ако не ти повярва,
разкажи й как възкръсват
след всяко временно умиране
цветята, любовта, звездите…

Весела Димова
01.07.2015 г.

Снимка - Георги Байчев

Снимка – Георги Байчев

Като единствен лъч…

Душата ми опитва
да проникне в същността ти,
преди да е настъпило
безумното и яростно
разделяне на сенките
на дяволи и ангели
в душата ти, когато
самотна прекосява
чертата между днес и вчера,
белязана с кръвта на макове,
на спомени и мъртви птици…
Душата ми опитва
да проникне в същността ти –
като единствен слънчев лъч,
намерил
ключалката към пещера
с безценни, приказни съкровища…
Единствен слънчев лъч –
достатъчен,
за да прогони мрака…

Весела Димова
29.06.2015 г.

Снимка - Георги Байчев

Снимка – Георги Байчев

Да си припомниш любовта…

Да си припомниш любовта
означава да си припомниш
детството на душата…

* * *

Някъде там –
по пътеките сънени,
през дъждовни гори,
споменът бяга
по тръните
с боси пети…
Търси да пие от извора
с жива вода,
иска да стане безсмъртен…
И чезне в нощта…

Весела Димова
23.06.2015 г.

"Memory motel" - снимка на Георги Байчев

„Memory motel“ – снимка на Георги Байчев

Богат ли си…

Нима ставаш по-щастлив,
когато приютиш
под крилото на своята самота
самотата на друг?…

Любовта е взаимност…

* * *

Богат ли си,
щом имаш много –
от бялото небе и черното,
от радостта и от тревогата,
от вярата и от неверието,
от стръмното и от простора,
от вятъра и тишината…
От стъпките на много хора,
преминали през самотата ти…
Богат ли си?…

Весела Димова
23.06.2015 г.

Снимка на Георги Байчев

Снимка на Георги Байчев

Притча за къщите и хората…

Едни къщи
се катереха по склоновете
и превземаха високото,
и високото беше в тях,
а други се снишаваха
и тревата ги превземаше,
и се издигаше над тях,
и първите надживяха вековете,
а вторите вековете ги надживяха,
но и едните, и другите
надживяха строителите си
и ги забравиха,
защото хората си отиват,
а камъните остават –
Бог не им беше дал душа
и нямаше какво да им отнеме…

Весела Димова
20.06.2015 г.

Велико Търново, 7 декември 2014 г. (снимка - В.Д.)

Велико Търново, 7 декември 2014 г. (снимка – В.Д.)

Непоискани истини…

SED SIBI NON OMNIBUS

Непоискани истини,
незаслужени рани,
капка кръв до поискване –
за да стопли нощта ми.

Преоткривам пространството
и предела на волята.
Твърде скъпо ми струва
да приема неволята.

Все полагам усилия
за успеха на другите.
Ще живея за себе си,
нямам време за губене.

С.И.
06.01.2014 г.

* * *

Защото търсиш тишина…
А тишината е измислена
от белезите след дъжда,
от непоисканите истини,
от думи – вече непотребни,
от чувства – в тъмното изгубени
и от доверието в себе си,
когато нямаш нищо друго…

Весела Димова
07.06.2015 г.

"Неочакван сняг" - снимка на В.Д.

„Неочакван сняг“ – снимка на В.Д.