ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ОНКОХИРУРГА ДОЦ. Д-Р ГЕОРГИ БАЙЧЕВ, НА ПРИЯТЕЛЯ ЖОРО, НА FIRSTZALEZ И SEVENSECONDS… С МНОГО ОБИЧ!…

Преминеш ли
с отворени очи
браздата
между злото и доброто,
понякога
кафето ще горчи…
Понякога –
ще ти горчи животът…

Нелюбовта
е тумор отстраним,
преди да пръсне
тъмни метастази
в душите…
Те не се прикриват с грим
и страшно сеят
своята зараза…

До здраво
този тумор отрежи
и раната
на болното ни време
прикрий с букетче
момини сълзи,
с листо от мак…
И слънчоглед – за семе…

Весела Димова
15.05.2015 г.

Снимка - Георги Байчев

Снимка – Георги Байчев

Притча за времената…

Те бяха надживели
времената на блаженството
и заживяха
във времето на глада…
И не беше глад за хляб този,
а беше глад духовен,
глад за вяра и надежда,
за любов и възвисяване…
И не ги убиваше този глад,
а ги правеше роби –
роби на мрака и мълчанието,
на отчаянието и страха…
И се намери един,
който дойде и им рече:
„Събудете се!…“
В едната си ръка носеше меч,
а в другата – книга…
И тия,
които повярваха в меча,
погубиха мнозина,
но ония,
които повярваха в книгата,
спасиха още повече
и прогледнаха спасените,
и разбраха,
че времената на блаженството
са преходни,
както и времената на глада,
и това познание
беше мъдрост человеческа…
Но само малцина прозряха,
че единственото вечно време
е времето на любовта,
защото е в тях самите…
И това познание
беше премъдрост Божия,
защото озари не умовете,
а душите им
и ги направи свободни…

Весела Димова
13.05.2015 г.

Снимка - В.Д.

Снимка – В.Д.

Човешкото ни време…

Човешкото ни време е себично –
то никога не вярва в правотата
на бялото и черното обичане…
Не вярва, че смъртта ни е приятел…

Страхува се от парещата лудост
на спомена… Измисля си забрава.
Строи въздушна къща от заблуди
и после на пръстта я подарява…

Човешкото ни време ни завижда –
разделя ни с пространства необятни…
То знае, че ще си отиде…
А ние ще се слеем в тишината…

Весела Димова
04.05.2015 г.

"Времето" - снимка на Георги Байчев

„Времето“ – снимка на Георги Байчев

Не можеш да задържиш нещо…

Не можеш да задържиш нещо,
което танцува във въздуха
и каца за миг на дланта ти –
снежинка, сълза или пух от глухарче –
преди да потъне в земята
и там да избира случайно
дали да покълне отново,
или да изчезне завинаги…

Весела Димова
02.05.2015 г.

Снимка на Георги Байчев

Снимка на Георги Байчев

Само птиците си отиват временно…

„Ти можеш да си идеш от деня ми,
но от душата ми не можеш да си тръгнеш…“

Осман Мустафов

Само птиците си отиват временно
гнездата им са обещание за връщане
тя не беше птица не беше
макар че понякога стъпваше по облаците
и пееше хубаво пееше толкова хубаво
че ти повярва в птичата й душа
направи й златна клетка
обсипана с диаманти
може би беше забравил
клетката не е място
в което да се завърнеш
тя си избра небето
тръгна си от деня ти
и се пресели в душата ти…

Весела Димова
30.04.2015 г.

"Понякога човек се ражда..." - снимка на Георги Байчев

„Понякога човек се ражда…“ – снимка на Георги Байчев

Сълза ли е…

Сълза ли е сълзата,
когато се откъсне
и полети със вятъра…
Когато кацне в пръстите
на пролетни дървета,
тъй на роса прилична…
Когато цъфне в цвете
или пропее в птиче;
когато се стече,
на дъжд преобразена,
в косите на дете…
Когато се разпени
в душата на вълна,
прегърнала скалите;
в ръцете на жена,
простряла на открито –
като платно на кораб –
най-бялата си риза…
Когато от недрата
на извора излиза –
с клокочене и смях
да съживи земята…
Преобразена в ласка,
сълза ли е сълзата?…

Весела Димова
27.04.2015 г.

„След зимните недели…“ – снимка на Георги Байчев

И не знаеш…

Острието на страстта
е разсякло света ти на две –
едната половина е любовта,
другата е тъгата
и вървиш по средата
като птица с наранени криле,
прикована към земните пътища
като Христос към Разпятието…

Осмели се да вдигнеш спокойно
към синевата очи
и ще видиш,
че небето над болката
е обсипано с облаци,
а небето над любовта
е обсипано със звезди…
Но зад двете
еднакво ни гледат
очите на Бога…

И не знаеш, погълнат
от сините сенки на здрача,
кога се усмихват
очите на Господ
и кога плачат…

Весела Димова
24.04.2015 г.

Небето над Долни Дъбник, в ранната утрин на 30.11.2013 г. (снимка на В.Д. - през прозореца на автобуса за София...)

Небето над Долни Дъбник, в ранната утрин на 30.11.2013 г. (снимка на В.Д. – през прозореца на автобуса за София…)