Притча за огъня и книгите…

Взе Прометей огъня от небето
и го даде на хората,
на всичките човеци еднакво го даде,
но едни използваха светлината му,
за да пишат книги,
други – силата му,
за да ги горят…
Идеите на първите
проникнаха в книгите
заедно с имената им,
а оттам – в умовете и душите
на много други
и заживяха живот вечен,
а идеите на вторите
угаснаха заедно с кладите
и времето заличи имената им,
както морската вълна заличава
написаното върху пясък…

Весела Димова
24.05.2017 г.

* * *

Никога не казвай никога
на обичта
защото това никога
някой ден
може да се окаже последно
там
на ръба на живота
където не ти трябва
нищо друго
освен чаша обич
живителна и необходима
като чаша вода
пред разстрел

Весела Димова
23.05.2017 г.

Диалог… Рисунка: В.Д.

Когато хвърлената котва пусне корени…

Когато хвърлената котва пусне корени
и острието й в тревичките се сгуши,
остават много пътища отворени,
но всички те вървят назад, към сушата…

В.Д.
21.05.2017 г.

Когато хвърлената котва пусне корени,
едва ли ще отплуваш за Итака.
Вълните и прибоят стават спомени,
и Пенелопа вечно ще те чака…

С.И.
21.05.2017 г.

В тишината…

В тишината между думите
толкова неща
песен на китара
цвете на тротоара
топъл дъжд в листата
белече в душата
стъпки върху пясък
лястовичи крясък
нещо непознато
нещо непризнато
мидичка в обувката
светулка върху дланите
най-отдолу
обич
под пластове мълчание…

Весела Димова
19.05.2017 г.

В тишината…. Снимка: В.Д.

* * *

Разстоянието и времето правят
въздуха между нас стъклен
невъзможен за дишане и изобщо
как оцеляваме един без друг как
успяваме да останем себе си
в тела с разполовени души…

Весела Димова
17.05.2017 г.

Краят на август… Снимка: В.Д.

* * *

Достатъчно си живял
за да знаеш
че никое решение
не е вечно
времето ти никога
няма да е достатъчно
да раздадеш всичката обич
която носиш в сърцето си
не вярваш ли
питай маковете
и вятъра
изгревите и залезите
са мъниста
в броеницата на Бог
някъде между тях
животът и смъртта
се дебнат в очите
на един дъх разстояние…

Весела Димова
12.05.2017 г.

Маковете се върнаха… Снимки: Георги Байчев