Така и твоята душа пътува…

Понякога се рееш във съня си
като отскубнато перо от птица,
което из пространството се носи
тъй весело, преди да осъзнае,
че вече няма връзка със крилете…
Така и твоята душа пътува
над мислите… И бавно проумява
чупливата природа на нещата,
преди да разбере, че вечността им
е само сън, от ангели измислен…

Весела Димова
30.08.2015 г.

Снимка - Георги Байчев

Снимка – Георги Байчев

След теб се повдига на пръсти градът…

Искаш да крачиш
усмихнато през света,
„Добро утро!“
да кажеш на хората,
но нещо те спира –
невидима сянка,
надвиснала над града
и страшно приличаща
на умиране…

И тръгваш самотен
под небесния звездопад,
който не спира
повече от милиард години…
Часовникът, полудял,
започва да се върти назад –
заминавате заедно
някъде там,
към миналото…

Вече не си
част от тъжния си живот –
станал си облаче, птица,
дъга или цвете;
кротък изгрев,
събличащ нощта
от заспалите покриви…
След теб се повдига
на пръсти градът…
И целува небето…

Весела Димова
23.08.2015 г.

„Time…“ – снимка на Георги Байчев

Някакъв дъжд…

Някакъв дъжд…
Толкова ситен,
че вали зад очите ми –
абсолютно невидим,
прекосява нощта
и измива тъгата,
но не ляга в пръстта,
а попива в душата…

Весела Димова
22.08.2015 г.

"Белезите..." - снимка на Георги Байчев

„Белезите…“ – снимка на Георги Байчев

Среща

Как се чувстваш, когато
стар, забравен приятел
позвъни на вратата
и вместо в дома ти
прекрачи в душата…
Нали още ме помниш?…
След толкова години…
Минавах наблизо…
Татко почина…
Сестра ми е болна от рак…
Можеш ли
да помогнеш с нещо…
Всъщност, няма значение…
Донесох ти малко череши,
ябълки и маслини…
И бутилка домашно вино…
Ама ти май не пиеше…
Нищо де, за приятели…
После тихо си тръгва –
от дома, от деня…
Една ябълка
се търкулва в душата ти…

Весела Димова
15.08.2015 г.

Ивайло Савов - "Ябълката" (бронз)

Ивайло Савов – „Ябълката“ (бронз)

И никакво усилие на думите…

В трептящия от слънце дъх на август
ще се издигнем бавно към небето –
невидими като души на птици –
и никакво усилие на думите
не ще успее да ни нарисува,
когато полетът на мисълта ти
над слънчогледно цъфналите ниви
се срещне с моето усещане за обич…

Весела Димова
12.08.2015 г.

„Take me in, to the light“ – снимка на Георги Байчев

Онова ангелско синьо…

Някога ще срещнеш съдбата си…
Някога ще срещнеш съдбата си
на улица, пълна с отсъствие…
Очите й ще бъдат черни…
Или може би сини…
Но когато я срещнеш,
цветът на очите
едва ли ще има значение…
Тя може да бъде човек…
Или птица…
Или нещо подобно
на връх,
на куршум или цвете…
Щом надникнеш
в дъното на зениците й,
ще откриеш
отражението на лицето си…
Ще се гледате дълго…
Мълчаливо и дълго –
тъй, както се гледат
в очите обречени…
Изсветляла тъга
ще полегне на хълбок…
В нажежения въздух
ще замирише на вечност…
И няма да знаеш
могло ли е да се разминете
и никога
да не познаеш съдбата си,
преди земните дъждове
да завалят в теб
и да заличат синьото –
онова ангелско синьо –
небесния цвят
на душата ти…

Весела Димова
08.08.2015 г.

Снимка - Георги Байчев

Снимка – Георги Байчев

Донкихотовско…

       „Свободата!…“
       „Салама!…“

Дон Кихот
от възмущение трепери,
сърцето му гори
от гняв и срам:
все един идиот
ще се намери
да сменя свобода
срещу салам…

В кръчмата ще пие
и ще пее,
вдъхновен от факта,
че е жив.
После ще си тръгне
с Дулсинея –
оглупял, преситен
и щастлив…

Весела Димова
03.08.2015 г.

Снимка - Георги Байчев

Снимка – Георги Байчев