Pianissimo…

Така свиреше един стар пианист
в един бар на края на света
около масите седяха музите
на Шарл Бодлер Артюр Рембо
Чарлз Буковски и Сесар Вальехо
пиеха и чакаха някой да ги покани
някой самоубийствено талантлив
да седнат в скута му
и да налеят в чашата му
мрак сълзи и поезия
но барът беше самотно място
и посетителите бяха редки
пиеха по едно-две и си отиваха
а пианистът беше твърде стар
за да им разкаже
как можеш да обичаш
живота и смъртта
едновременно…

Весела Димова
26.09.2016 г.

Last Goodbye... Снимка: Мила Томова

Last Goodbye… Снимка: Мила Томова

Можеш ли да укротиш тъгата, мили…

На С.

Можеш ли да укротиш тъгата
и да я превърнеш в нещо
поносимо за душата –
в пламък на вечерни свещи,
в старо вино с дъх на есен,
в капки дъжд върху косите,
в някаква протяжна песен –
незавършена сюита
за цигулката на Бога,
разпиляна в сто щурчета…
Можеш ли?… А аз не мога –
и я кътам във сърцето си…

Весела Димова
25.09.2016 г.

Залез над Дубровник - 16.08.2014 г... Снимка: В.Д.

Залез над Дубровник – 16.08.2014 г… Снимка: В.Д.

Има един дъжд…

Има един дъжд,
след който
лятото повече
не се връща…
Той
може да е пороен,
да се изсипе
като потоп над къщите ни
или да вали кротко,
но дълго –
„като заваля…
та цяла неделя“…*
Камък е този дъжд –
крайъгълен –
между топлите вечери
и студените,
между светлите
и тъмните утрини,
между листата в клоните
и по тротоара…
Между този живот
и другия –
от последната обич
до последната гара…

Весела Димова
22/23.09.2016 г.


*“Като заваля дъжд, та цяла неделя…“

Елин Пелин – „На браздата“

Шкодренското езеро... Снимка: Георги Байчев

Шкодренското езеро… Снимка: Георги Байчев

 

Реките никога не се завръщат

Реките никога
не се завръщат…
Не галят бреговете си –
рушат ги,
макар че бреговете
ги даряват
с цветя и птици,
сенки и подмолия…
Под тинята си скрили
много истини,
реките натежават
и забравят
пътеката
към изворите чисти…
Така безпаметни,
морето ги поглъща
и после
никога
не се завръщат…

Весела Димова
14.09.2016 г.

"В часа на залеза" - снимка: Георги Байчев

„В часа на залеза“ – снимка: Георги Байчев

Разсыпается ночь…

Разсыпается ночь
и зовёт тебя вдаль…
Никуда не уйдёшь –
это просто печаль…

И не тает туман
на вершине в горах…
Это просто обман –
тихий дождь на глазах…

Улетает звезда –
исчезает, как вздох…
Так, наверно, пришла
и ушла и любовь…

Может быть – ненадолго,
и вернётся с утра –
в этот мир, в этот город…
Но не будет тебя…

Весела Димова
07/11.09.2016 г.

Небето над София - 11.09.2016... Снимка: В.Д.

Небето над София – 11.09.2016… Снимка: В.Д.

Разсыпается ночь…

Разсыпается ночь
и зовёт тебя вдаль…
Никуда не уйдёшь –
это просто печаль…

И не тает туман
на вершине в горах…
Это просто обман –
тихий дождь на глазах…

Весела Димова
07.09.2016 г.

Снимка: Георги Байчев

Снимка: Георги Байчев