Понякога любовта е птица…

Понякога любовта е птица
а птиците са трудни за разбиране
преследваш ги тичаш след тях
всъщност гониш единствено
сянката им върху земята
не можеш да притежаваш нещо
което принадлежи на въздуха
само то може да те притежава
понякога и за малко
колкото да усетиш
коленичил между тревите
пърхането на птиче крило
на мястото на сърцето си…

Весела Димова
19.05.2016 г.

Чайки на кея в Истанбул - декември 2008 г. (снимка: В.Д.)

Чайки на кея в Истанбул – декември 2008 г. (снимка: В.Д.)

Да те изживея…

Да те изживея…
До корена на космите,
до ръба на устните,
до мозъка на костите,
до края на изкуството,
до вик, до дъх, до мисъл
и до последен смисъл
да те изживея…
Да те преживея…

Весела Димова
06.05.2016 г.

"Tango flamenco" - снимка на Георги Байчев

„Tango flamenco“ – снимка на Георги Байчев

Притча за Любовта…

Поискаха светлина
и Бог им даде светлина…
Но не премахна
всичкия мрак,
за да не ослепеят очите им
и да помнят,
че трябва сами
да търсят светлината…

Поискаха път
и Бог им даде пътища…
Много пътища им даде,
за да не забравят,
че животът е движение,
но всеки сам върви напред
и сам трябва
да избира пътя си…

Поискаха цел
и Бог им даде хоризонти,
върхове и небеса –
и над всякоя цел
стоеше друга, по-голяма,
за да не отвикнат
нозете им от стръмното
и сърцата им – от трудното…

Накрая поискаха
да бъдат богове
и Бог им даде Любовта…
Едни я прегърнаха,
други се уплашиха от нея
и побягнаха,
а трети я подминаха,
без да я познаят…

И даде Бог на първите
рая на земята,
на вторите –
мъките адови,
а третите остави
в чистилището земно –
където нито радостта,
нито болката
са истински…

Весела Димова
05.05.2016 г.

"Горещо като лед..." Снимка: Георги Байчев (Исландия - 2016)

„Горещо като лед…“ Снимка: Георги Байчев (Исландия – 2016)

Животът помежду им…

Раждането е вик…
Смъртта е тишина…
А животът помежду им
е музика…
Как ще звучи тя –
зависи от теб –
как ще я напишеш
и как ще я изсвириш…

Весела Димова
30.04.2016 г.

Първото макче край "Св. Марина"... (снимка: В.Д.)

Първото макче край „Св. Марина“… (снимка: В.Д.)

Онова закъсняло „Обичам те…“

Не посмя да й каже че я обича
когато седяха на пейката пред блока
и обсъждаха новините внуците времето
и кой какво пие за кръвното и сърцето
не посмя да й каже че я обича
когато я настигна по стълбите
и взе от ръцете й пазарската чанта
понеже знаеше че я боли коляното
не посмя да й каже че я обича
когато тя му подари за рождения ден
саксия с мушкато и един чифт
ръчно изплетени ръкавици
каза й го едва когато
видя некролога й на вратата отсреща
прошепна го изплака го изкрещя го
онова закъсняло обичам те
но тя не го чу и продължи
кротко да се усмихва
на някого пред вратата
както винаги беше забравила
да си сложи слуховия апарат…

Весела Димова
26.04.2016 г.

Залезът над "Св. Марина" - 27.04.2016 г. (снимка: В.Д.)

Залезът над „Св. Марина“ – 27.04.2016 г. (снимка: В.Д.)

Сънищата…

„…желая си сега…
да заспя и бавно, тихо…
да се върна някак във съня…“
А.С.
23.04.2016 г.

Сънищата са
чупливи понякога
като кристални чаши
пълни с обич и тъга
като огледалото
от приказката за Кай и Герда
пръскат се на парченца
после потъват в очите ни
в мислите ни
пречупват всичко
светлината любовта времето
и не знаем
кое е реалност
и кое сън
и не знаем
къде сме по-истински
за да изберем
къде да бъдем щастливи…

Весела Димова
24.04.2016 г.

Исландия... Снимка: Георги Байчев

Исландия… Снимка: Георги Байчев

Някъде там…

Някъде там
по стълбата към небето
има едно стъпало
от което
Земята се вижда малка
като грахово зрънце
можеш да я залюлееш в шепа
да я схрускаш
или да я смажеш
с връхчето на обувката си
ти решаваш…

Весела Димова
22.04.2016 г.

"Част от мен остана в тази приказка..." (снимка: Георги Байчев - Исландия)

„Част от мен остана в тази приказка…“ (снимка: Георги Байчев – Исландия)