Стюардесата донесе чаша шампанско.
„Наздраве!…“ – му каза тихичко, докато разстоянието между тях се увеличаваше с 900 км/час.
Небето се отразяваше в чашата й.
Ситни мехурчета се отлепиха от дъното и полетяха нагоре…
Сякаш там, вътре, душата й изпускаше последния си дъх.

Весела Димова
21.09.2017 г.

„Шампанско в небето“… Снимка: В.Д.

Advertisements

* * *

Имаше роса в очите й ти казвам
роса не сълзи
сълзите изкривяват лицето на човека
правят го да изглежда некрасиво
а в росата няма тъга
само светлина…

 

Весела Димова
18.09.2017 г.

„Нощна роза…“ Снимка: В.Д.

* * *

Позволи, сърце,
на тъгата да си тръгне…
Позволи й да отлети –
както облаците отлитат,
подгонени от вятъра…
Позволи на времето
да изтрие сълзите ти
и да ги върне
в кръговрата на живота…
Защото там,
на другия край на земята,
радостта ти те чака
да я прегърнеш с думи…
„Как си, мамо?“…
„Добре съм, сине“…

 

Весела Димова
08.09.2017 г.

„Обратният път…“ Снимка: В.Д. / 09.09.2017 г.

* * *

Луната е лимоново резенче
което се търкулва от небето
пада в чашата й разплисква
капчици обич мълчание и тъга
невъзможната нежност боли
прошепват ирисите й и попиват
всичкото черно на нощта после
тя вдига наздравица изпива
луната и си тръгва после
забравяш да дишаш…

 

Весела Димова
29.08.2017 г.

„Нощна светлина“… Снимка: В.Д.

* * *

Радостта има
различни лица
тъгата също
ще се слеем с първите
и ще подминем вторите
като сенки по пътя
защото моята ръка
ще бъде в твоята
и това е
достатъчна причина
да няма смърт…

 

Весела Димова
19.08.2017 г.

„Идваш ли с мен?…“ Снимка: В.Д.