„В НАЧАЛОТО БЕ МУЗИКА!“
(Твоето Верую)
Ти можеше да свириш с часове
без ноти. Гушнал старата Кремона,
унесено, отнесъл се в друг век…
Душата ти се рееше свободно
след катедрали, паркове, дворци,
преливаше в хорали, в серенади
за лебедова шия в „Сан Суси“.
Във жалби цигански.
Във вихрен чардаш!
Заслушвах се – над книгата.
Човек
на Словото не се предава лесно.
А после песента на Соловейк
ме грабваше! И, през сълзи, те следвах
в единствения свят без Аз – и Ти.
Свят, в който всяка дума е излишна.
Целувам ти ръцете с този стих,
Живот мой, как ми липсваш…
Как ми липсваш!
Елена Вълкова
(стихотворението е посвенето
на починалия й съпруг Страхил,
който беше цигулар…)
В НАЧАЛОТО БЕ МУЗИКА…
На Страхил и Елена Вълкови
В началото бе музика…
И в края…
А всичко по средата
беше проза.
На сто живота
източно от рая.
На бремето житейско
в коловоза…
В началото бе
просто вдъхновение…
Така далеч
от битката за хляба.
Приличаше на
опит за летене,
разсякъл синевата
до безпаметност…
А после дълго
бе един от всички…
И чужди ноти
свиреше ръката.
Но сетният акорд
е от обичане…
Но сетният акорд
е за душата…
В началото бе музика…
И в края…
А всичко по средата
е обречено
на гибел някога…
Но ти го знаеш.
И само тази музика
е вечна…
Весела Димова
27.11.2013 г.
Весела Димова 