Ти чул ли си жребчето от съня ми –
как волно чатка с весели копита
нагоре – все по стръмните пътеки,
където само смелите достигат…
То няма да си позволи да стъпче
треви, в които някакви щурчета
настройват струните
за самодивска сватба…
По-скоро би захвърлило ездача!
И после ще подскочи до небето –
за челото звезда да си откъсне,
преди да го е вързала в обора
с юзда от злато Слънчовата майка…
То не е като мене… То е младо
и има време – още много време –
от облаци криле да си направи
и да не ги разкъсат ветровете…
Не чуваш нищо?… Може би нарочно
е кротнало и се спотайва в мрака,
докато уморените ми пръсти
косите ми разплитат преди лягане…
Душата ми очаква – да го яхне,
когато се предам на тишината…
Весела Димова
26.06.2020 г.
„Жребчето от съня ми“ – сн.: В.Д.
Весела Димова 