* * *

Аз трябва нещо
много истинско
да ти кажа…
Не става
да ти го напиша в писмо,
не е за телефонен разговор…
Твърде важно е,
затова взех назаем
едно птиче перо
и нарисувах думите
върху хвърчило…
Ще ти ги пратя по вятъра –
ей сега…
Да изсъхне малко
звездното им мастило
(потопих перото
в мастилница от звезда…).
Но вятърът
е ревнив понякога…
Зад облак скрит,
написаното чете…
И не хвърчило –
ще отнесе до прага ти
парче от есенното небе…

Весела Димова
27.09.2019 г.

Снимка: Георги Байчев

* * *

Това е дълга приказка…
Седни и слушай…
Някога светът е бил
море без суша…
Някъде в безкрайните предели
две първични клетки
се допрели
и от тях се появила трета…
После тихо спрели дъждовете,
бряг изплувал,
а след него втори…
Камъните нещо си говорели,
а животът слушал,
слушал, слушал…
Изпълзял под формата на гущер
и за пръв път вдишал синевата…
Ням бил още…
Дремели крилата му
под плещите, още незаченати…
Чакали си търпеливо времето…
След хиляда хиляди години
птичи силует прорязал синьото –
девственото синьо на небето…
Бавно се научили ръцете ни
камък да държат, и нож, и цвете…
Люлка да направят за детето си,
любовта да милват по косите
и чрез нея да осмислят дните си…
Неразбрали, че живеят в рая,
сътворили притчата за Каин…
Брат един въстанал срещу брата
и се напоила с кръв земята…
Тя и днес е с мъка напоена…
Чуваш ли…
Под стъпките ни стене
и ни моли –
хищни и себични –
да си спомним
как да се обичаме…

 

Весела Димова
22.09.2019 г.

„Привечер“… Снимка: Иван Иновски (Ivanino)

* * *

Защо се самоубиват пеперудите –
онези кротки нощни пеперуди?…
Нима не знаят колко е опасен
безумният стремеж към светлината?…
Нима не им е хубаво във мрака –
уютен, топъл, мек и безопасен,
наметнат върху техните желания
като огромно звездно одеяло?…
Та те не знаят нищо за ръката,
запалила свещта… Ръка спокойна,
която им е съградила,
без да усети, дом между цветята…
Градината е прекопала,
нахранила е кучето и птиците,
приспала е детето и накрая
за кратко си е подарила
едно красиво пламъче, трептящо
над страниците на старинна книга,
която преди сън ще й разкаже
една вълшебно-приказна история
за тайния живот на пеперудите
и тяхната фатално-невъзможна,
убийствена любов към светлината…

 

Весела Димова
15.09.2019 г.

Снимка: Георг Кребс – Pishman

* * *

На И. И. – Ivanino

 

Сенките на сенките на нещата
потъват в храстите
пълзят между тревите
зад ъглите на къщите се крият
спотайват се като бездомни псета
под изоставените пейки в парка
пресичат се надскачат се въртят се
на счупената детска въртележка
намират сто причини да увиснат
между листата в есенните клони
безумно върху жиците танцуват
по нотите на лястовича песен
накрая върху миглите заспиват
в очакване светът да ги открие
загледан в твоя черно-бяла снимка

 

Весела Димова
16.09.2019 г.

Снимки: Иван Иновски – Ivanino

* * *

Обичта и тъгата имат вкус на
вечерно небе обсипано със звезди
една от тях пада и изгаря
в топлия мрак помежду ни
толкова бързо че не успявам
да си намисля желание
не изричай на глас твоето
ще развалиш магията и
няма да се сбъдне

 

Весела Димова
10.09.2019 г.

„Хората имат различни звезди“ – снимка: Георги Байчев

* * *

На С.

Вледенени обятия –
надживени разпятия –
след жестока борба…

Проверени приятелства
и простени предателства…
Не си сам на ръба –

зад безсилното рамо
някой друг е застанал,
друг, на всичко готов –

с люта сол върху раните,
с тежки гвоздеи в дланите
и в очите – с любов…

 

Весела Димова
13.09.2019 г.

Снимка: Георги Байчев

* * *

Гневът разплисква сивото в очите ти,
отива си зеленото на рая…
Днес не е ден, предвиден за обичане
и не е ден, във който да признаеш,
че всички сме богопомазани,
щом стъпваме върху земята,
а щастието е приказка, разказана
между редовете на тъгата…

 

Весела Димова
08.09.2019 г.

Снимка: В.Д.

* * *

Вървиш
през есенните улици
потъваш
в цялото им зряло
щедро
и тъжно-приказно
великолепие
оставяш ги да те обсипят
с листа
като криле на пеперуди
и да те водят тихо
без да бързат
към сянката
на градския часовник
където времето
навярно се е скрило
като плашливо зайче
в храсталака
ще го намериш
и ще го погалиш
а то ще потрепери
под дланта ти
и няма
няма
няма да си спомняш
как дълго си го обвинявал
за всички
страшни белези
в душата си
от празните пространства
на нещата
които вече
няма да се върнат

 

Весела Димова
30.08.2019 г.

Снимка: Георги Байчев

THE OLD COURTESAN (по Огюст Роден)

Ех, какви мъже съм обичала…
Някога… Но сега ги няма…
И по какви ливади съм тичала…
А сега са купчини слама…

Каква грациозна снага имах!…
Очи студени, сърце горещо…
Русалка, сестро, и самодива…
А ето – днес съм същинска вещица…

Душа студена, утроба ялова,
и мечтите ми, и магиите…
Свърши много отдавна балът…
Отивам да прибера чиниите.

 

Весела Димова
12.08.2019 г.

Auguste Rodin – „The Old Courtesan (La Belle qui fut heaulmière)“

Посвещение

“После падна дъждът изведнъж…
Ах, парижкият дъжд!…”

Веселин Ханчев

Париж е златно-зелен и ласкав,
възторг и обич, и вдъхновение,
Огюст Роден и Пабло Пикасо,
и букинистите на брега на Сена…

Париж е едно кафене прихлупено
на съвсем непознат площад безименен,
където нямащите билет за Лувъра
отпиват следобеда с чаша вино…

Париж е тъмният мъж с китарата,
с няколко дребни монети в канчето
и онзи дъжд, който неистово се повтаря –
от стиховете на Ханчев…

Париж не е дори география,
не е място, където да стигнеш с питане,
не е столица на държава…
Париж е срещата на душите ни.

 

Весела Димова
03.09.2019 г.